Групата беше още в шок след срещата си с някой като Ноел. Не я интересуваше, че годеникът ѝ се забавлява с други жени. Всъщност, дори обмисляше да се присъедини. Това момиче беше нещо друго – на съвсем друго ниво. Оскар, винаги игривият пакостник, се наклони към Ноел, разкривайки усмивка, докато небрежно прокарваше пръсти през стилизираната си коса. Той прие най-обаятелната си, флиртуваща поза и я подразни: "Значи, Ноел, изглежда си авантюристичен тип, а? Какво ще кажеш? Искаш ли да се присъединиш към мен за малко забавление?" Офелия завъртя очи и промърмори: "Ето го пак." Нямаше да го спре, обаче. Всъщност, тя беше любопитна как Ноел ще отговори на подобна оферта. Ноел примигна, все още държейки пилешки бут в ръката си, очевидно малко объркана. "Забавление?" Оскар се наклони по-близо, понижавайки гласа си до много по-предполагащ тон. "Говоря за неща, които само възрастни правят... ако си готова." Очите на Ноел светнаха, лицето ѝ направо сияеше от вълнение. "Само възрастни могат да правят това?" каза тя, гласът ѝ направо кипеше от ентусиазъм. Отначало искаше да прави тези неща с Николас, но той все я отхвърляше. Започваше да се чуди дали просто я отбягва. Но този човек, Оскар – макар и не толкова красив като Николас – изглеждаше искрено заинтересован. И тъй като той предлагаше да правят "неща за възрастни", Ноел си помисли: "Защо не?" Беше любопитна. "Хайде да го направим! Хайде да го направим!" възкликна тя, очите ѝ блестяха от вълнение, докато се навеждаше към Оскар. "Кога можем да започнем?" Оскар беше изненадан, когато тя внезапно скъси разстоянието между тях, лицето ѝ беше само на сантиметри от неговото. "Мамка му!" промърмори той, изненадан от нейната смелост. Никога не беше срещал някой толкова директен преди и отблизо беше поразен от нейната красота. Кожата ѝ беше безупречна, като порцелан, чертите ѝ перфектно изваяни, сякаш беше създадена от майстор художник. Приличаше на една от онези скъпи кукли, които човек вижда във витрина на бутик. Сърцето му прескочи удар и той се увлече по момента. С игрива усмивка той каза: "Е, ако си толкова нетърпелива, какво ще кажеш след лова тази вечер да посетим хотел?" "Да отидем в хотел за какво?" попита Ноел, любопитството ѝ беше разпалено. "За да правим неща, които само възрастни могат да правят." "Мхм, да! Да вървим! Да вървим!" Ноел кимна нетърпеливо, усмивката ѝ се разшири от вълнение. Оскар извади телефона си и започна да търси хотели, вече планирайки нощта. "Добре, да резервираме президентски апартамент." Ноел плесна с ръце от чиста радост. "Да, да, да! Президентски апартамент! Президентски апартамент!" Офелия и Селесте, все още в шок, едва можеха да повярват на това, което чуваха. "Чакай малко. Тя наистина се съгласява с това?" помисли си Офелия, недоверието ѝ нарастваше. Селесте, седнала тихо наблизо, не можеше да спре да гледа Ноел. Очите ѝ бяха вперени в нея и тя стисна краищата на полата си, опитвайки се да се овладее. "Николас наистина ли харесва такъв тип момичета?" се чудеше тя. "Може би трябва да започна да бъда повече като Ноел? Свободолюбива и необременена?" Оскар, вече напълно увлечен от вълнението, се наклони още по-близо до Ноел. "Когато стигнем в хотела, можем да си вземем бутилка вино. Знаеш, за да създадем настроение." "Вино, да! Вино!" възкликна Ноел, гласът ѝ беше пълен с ликуване. Точно когато се увличаше по вълнението, се случи нещо неочаквано. Голяма ръка внезапно покри лицето ѝ, издърпвайки я нежно, но твърдо от Оскар. Ноел замръзна, обръщайки глава изненадано. "Ник!" възкликна тя, очите ѝ се разшириха в разпознаване. Беше Николас, който беше приключил разговора си и някак си се беше промъкнал в стаята, без тя да забележи. Очите на Николас, толкова дълбоки и интензивни като бездънна яма, за кратко се впиха в Ноел, преди да се преместят към Оскар. Устните му се извиха в слаба, почти подигравателна усмивка, а гласът му капеше от сарказъм. "Оскар, знам, че нямаш срам, но откога започна да сваляш годеницата на приятеля си?" Николас беше бесен. Мозъкът на Оскар премина в овърдрайв и той веднага се отдалечи на няколко крачки от Ноел, вдигайки ръце отбранително. "Уоу, уоу! Само се шегувах, човече! Просто се закачах с Ноел!" "Какво каза?" Лицето на Ноел се намръщи от раздразнение и тя се обърна към Оскар, очевидно разстроена. "Чакай, сериозно ли ми казваш, че всички тези приказки за "неща за възрастни" бяха просто шега? Не можеш да правиш това!" Оскар замръзна, усещайки как тръпка преминава по гръбнака му. "О, шит. Не вижда ли задаващата се буря? Годеникът ѝ направо ще избухне, а тя все още мисли за флиртуване с други момчета?" "Лъжец такъв! Как можеш да ми го причиниш?" Очите на Ноел проблеснаха от възмущение, докато хвърляше яростен поглед към Оскар. Преди той да успее да се защити, ръката на Николас изскочи, щипейки здраво меката ѝ буза. "Ау!" изписка Ноел, сбръчквайки се от внезапната болка. Тя се обърна да погледне Николас, очите ѝ бяха широко отворени от объркване и намек за болка. "Ник, защо ме щипеш?" Николас издиша рязко, все още кипейки, въпреки че гласът му остана студен и контролиран. "Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, като говориш за ходене в хотел с друг човек точно пред мен? Кого се опитваш да ядосаш тук, а?" Ноел изду бузите си в детинско цупене, все още не разбирайки напълно. "Какъв е проблемът? Ти беше с тази дама, нали? Не казах нищо за това. Защо ми се караш?" Николас спря на място, чувствайки смесица от разочарование и объркване. Оскар не можа да се сдържи да избухне в смях. "Това... това трябва да е карма, нали?" Николас беше прекарал толкова много време в култивирането на тази "плейбой" персона и сега всичко се сриваше. Получаваше вкус от собственото си лекарство. Но точно когато Оскар се канеше да се наслади на иронията на ситуацията, той внезапно усети пълната сила на интензивния поглед на Николас. Оскар преглътна. "Добре, добре, разбрах," промърмори той под носа си, осъзнавайки, че може би е отишъл твърде далеч. Николас, макар и все още кипящ, не беше сигурен какво точно го притеснява. Може би фактът, че Ноел го беше молила по-рано за нещо повече и сега се обръщаше към Оскар – някой, когото твърдеше, че харесва. Нямаше смисъл. "Този непостоянен малък пакостник," помисли си той. От нищото гласът на Николас проряза напрежението в стаята. "Не съм спал с нея." Ноел примигна изненадано, гледайки го объркано. Николас срещна погледа ѝ и обясни спокойно, тонът му беше премерен, но тежък с честност. "Тя беше просто актриса, която наех, за да те изплаша. Нищо не се е случило между нас." Стаята утихна. Не можеха да повярват, че Николас признава, че е играл през цялото време. Дори Деклан, обикновено най-тихият от групата, не можа да не погледне Николас, любопитството му беше разпалено. Николас едва познаваше Ноел от един ден – а ето го, напълно откровен с нея. "Възможно ли е... Той е сериозен? Той си пада по нея?" се чудеше той. "Да ме изплашиш? Защо?" Ноел наклони глава, все още не разбирайки какво се случва. Николас не искаше да навлиза в пълно обяснение пред всички, затова го отхвърли, тонът му беше неясен. "Сложно е. Не се притеснявай за това." Преди Ноел да успее да зададе повече въпроси, служител се втурна, напомняйки на всички, че следващият кръг от лова ще започне скоро. "Следващият кръг от лова започва скоро. Моля, облечете екипировката си и се насочете към входа." "Изглежда, че започва. Да тръгваме," каза Николас, бързо насочвайки разговора в нова посока. Ноел веднага премести фокуса си. "Най-накрая! Да тръгваме!" Докато групата започна да върви към входа, Николас внезапно спря и хвана ръката на Ноел. Ноел се обърна, объркана, поглеждайки го. "Какво има, Ник?" Николас се наклони леко, тялото му се притисна близо до нейното и устните му докоснаха ухото ѝ, докато шепнеше, гласът му беше нисък и строг. "Отсега нататък не се съгласявай просто така да отидеш в хотел с други момчета, разбра ли?"