– Госпожице Андерсън – каза секретарят Браян Кингстън, повеждайки Ноел към една врата. Точно когато се готвеше да почука, тя внезапно се отвори. Но вместо гладко говорещия, очарователен Никола, за когото всички клюкарстваха, се появи млада жена. Дрехите ѝ бяха малко разхвърляни, косата ѝ рошава и падаше около раменете ѝ на свободни вълни. – Господин Кингстън – каза жената, хвърляйки закачлив поглед към двамата. – Госпожице Кларк – отвърна Браян, кимайки ѝ учтиво. След това погледна Ноел, любопитен да види как ще реагира на тази неочаквана сцена. Не беше нужно да си гений, за да разбереш какво току-що се е случило зад тази врата. Но това, което Ноел направи след това, изненада всички. Без да се замисли, тя се втренчи в Мириам Кларк, бузите ѝ леко порозовяха, наведе се и прошепна: – Госпожице, може би трябва да оправите това. Бельото ви се показва. Тя говореше тихо, но всички я чуха ясно и отчетливо. Браян и Мириам бяха безмълвни. Беше ясно, че Ноел има съвсем различен начин на възприемане на нещата. След кратка, неловка тишина, Мириам се разсмя. Тя бързо оправи дрехите си, потупа закачливо Ноел по рамото и се усмихна самодоволно. – Ти си малка огнена топка, а? Без да изчака Ноел да отговори нещо, тя се обърна и излезе, поклащайки бедра. – Госпожице Андерсън, господин Сойер вероятно все още е във ваната. Моля, настанете се удобно вътре – каза Браян, предлагайки ѝ малка, учтива усмивка. – Добре – отвърна Ноел, влизайки в стаята. Тя се обърна назад и попита: – Господин Кингстън, вие няма ли да влезете? – Оставям ви насаме. – Браян кимна и внимателно затвори вратата зад себе си. Голямата стая беше празна, с изключение на Ноел. С отегчение тя седна на ръба на леглото, почуквайки с пръсти по матрака, докато чакаше Никола да се появи. След около десет минути вратата на банята изскърца и се отвори. Висок мъж, увит в бял халат, се появи от парата, капчици вода се стичаха по изваяното му лице. Те очертаваха ключиците му, преди да изчезнат под халата. Имаше нещо толкова без усилие секси в него - мързеливо и дразнещо, което правеше почти невъзможно да не се взираш. Ноел не можеше да откъсне очи. "Този тип... е дяволски красив", помисли си тя. Разбира се, братята ѝ от семейство Андерсън също бяха привлекателни, но този тип? Той беше в съвсем друга лига. Втренчен в широко отворените, немигащи очи на Ноел, устните на Никола се извиха в мързелива усмивка. Гласът му, дълбок и магнетичен, имаше определен спокоен чар. – Значи, ти си истинската дъщеря на Винсент Андерсън, а? Ноел Андерсън? Ноел се събуди от замаяността си и кимна бързо. – Да, това съм аз! – Видя ли Мириам? – попита той, продължавайки разговора. – Говорите за дамата, която току-що излетя от стаята ви? – попита Ноел, любопитството ѝ се събуди. – Да, за нея… – Видях я. Тя бързаше да излезе, цялата разрошена, дори не си направи труда да се оправи, но аз ѝ обърнах внимание! – каза Ноел, звучаща абсолютно сериозно. – Наистина ли? – Никола се засмя, но в очите му се появи проблясък на изненада. Това не беше точно реакцията, която очакваше. Сега я наблюдаваше по-отблизо, интересът му очевидно нарастваше. Той направи няколко крачки към нея и се наведе, усмихвайки ѝ се леко, почти пакостливо. – И какво мислиш за всичко това? – Какво имаш предвид, "какво мисля"? – Ноел наклони глава, очевидно объркана. Никола, стоящ точно пред нея, се наведе с плавна, без усилие грация. Лицето му беше на сантиметри от нейното, когато небрежно каза: – Вече спах с нея. – Чакай, какво?! – Очите на Ноел се разшириха. Никола повдигна вежда, очевидно доволен от реакцията. – И какво е твоето мнение за това? – Ти… вие двамата… – Ноел премигна шокирано, след което попита откровено: – Вече сте го направили по обяд и все още можете да спите през нощта? Никола остана напълно безмълвен. "Това момиче е толкова дяволски невинно, че е почти болезнено", помисли си той, чувствайки смесица от недоверие и забавление. Той пое дълбоко въздух, очевидно решавайки нещо. Без никакво предупреждение той се наведе, притискайки Ноел към мекото легло. Тя сякаш не забеляза опасността, докато го гледаше, надвиснал над нея. Очите ѝ бяха пълни с объркване. – Защо си върху мен? Никола излъчваше спокойно, съблазнително излъчване, тялото му се приближаваше до нейното. Той говореше бавно, гласът му беше натежал от изкушение. – Госпожице Андерсън, изглежда, че не знаете много за тези неща. Реших да ви покажа няколко удоволствия, които само възрастните разбират. Ако беше някоя друга жена с малко огън, тя щеше да му удари плесница и да излезе. Ако беше по-чувствителна жена, вероятно щеше да плаче досега. Ако беше една от онези жени, които са запознати с подобни неща, те нямаше да избягат или да се разплачат, щяха да бъдат твърде увлечени в момента. Но Ноел? Тя не беше нито едно от тези неща. Веднага щом чу думите "удоволствия, които само възрастните разбират", очите ѝ направо заблестяха от вълнение. – Чакай, това ли е, което си мисля? Искаш да кажеш, като да правиш секс?! Тя не разбра цялата работа със "спането", но "секс" - да, тя беше напълно за това. Виждайки нетърпеливия поглед на лицето на Ноел, Никола не можа да не премигне от недоверие. "Умът на това момиче е на друга планета." Първоначално той имаше намерение да я отблъсне с това, мислейки, че ще го използва, за да отмени годежа със семейство Андерсън. Но сега? Нещата определено не вървяха по план. – Как го правим? Хайде, побързай! – каза Ноел нетърпеливо, след което внезапно го преобърна и го притисна към леглото. Тя го яхна, ръцете ѝ посегнаха към халата му и попита, абсолютно сериозно: – Трябва ли първо да си свалим дрехите? През своите осемнадесет години Ноел се е занимавала с много неща и е преуспяла в почти всяко едно от тях. Тя е достигнала върха в почти всяка област. Но поради възрастта ѝ, мистериозният мъж, затворен в нейното колие, стриктно ѝ е забранил всичко, свързано със "секс". Сега, когато беше на законна възраст, и моментът не можеше да бъде по-добър, Ноел беше решила да се възползва от момента и да изпита всичко, което ѝ беше казано да избягва досега. Никола никога не е очаквал това момиче да бъде по-нетърпеливо от всеки мъж, когото някога е срещал. Държейки се за халата му сякаш животът му зависи от това, той се усмихна саркастично и каза: – Ти дори разбираш ли? Току-що имах физически контакт с тази жена и не ти пука? Не ти ли е гнусно? – Нямам нищо против! – отвърна Ноел, лицето ѝ беше напълно невинно. – А и току-що се изкъпа, така че не си мръсен! Никола замръзна, умът му беше напълно празен за секунда. "За какво, по дяволите, говори това момиче?" Очите му се разшириха и той я зяпна с изумление. Той дори не можеше да формулира съгласувана мисъл в момента. "Мозъкът на това момиче работи на съвсем различно ниво. Напълно извън сферата на влияние", помисли си той. "И... Как, по дяволите, е толкова силна?" Никола беше искрено шокиран, когато осъзна, че не може да надвие това малко момиче над него. Когато почувства, че е на ръба да изгуби контрол, той пое дълбоко въздух и каза, гласът му беше нисък и предупредителен: – Ако не спреш веднага, няма да те науча на това нещо вече. Той си помисли, че това странно момиче няма представа за какво говори. Разбира се, в момента, в който думите напуснаха устата му, Ноел веднага спря. Тя се цупеше, очевидно разочарована, и попита: – Защо трябва да спра? Не каза ли, че ще ме научиш? Най-накрая освобождавайки се от хватката ѝ, Никола небрежно я настани на леглото, отхвърляйки въпроса ѝ с мързелив, безразличен тон. – Уморен съм от по-рано. Не мога да те науча сега. – Какво? – Лицето на Ноел веднага се изкриви от разочарование. – И кога можеш да ме научиш тогава? Сега Никола наистина започваше да се чувства изтощен. Ноел винаги е имала толкова освежаващо странен начин на мислене. Тя беше напълно различна от всички останали. Той погледна надолу към Ноел, все още седяща в скута му, сякаш се чувстваше напълно удобно. Тя все още стискаше халата му, изглеждаща нежна и мила. Когато беше тиха, тя изглеждаше като перфектно балансирана кукла, но в момента, в който отвореше устата си, всичко се променяше. По някаква странна причина ново, непознато чувство се надигна в него. Изведнъж той се почувства изключително любопитен за нея. Бавна, развеселена усмивка се разпростря по устните му и гласът му омекна, когато каза: – Ти, малко странно момиче, си адски уникална странност.