Лея беше напълно безмълвна. "Тя изобщо няма ли представа за граници? Наистина ли си мисли, че може да се нанесе в моята стая, сякаш го заслужава?" Разочарованието на Лея кипеше, но тогава в главата ѝ се зароди една дяволита идея. Тя хвърли поглед на Ноел отстрани, наблюдавайки я как я гледа с надежда в очите. Коварна усмивка бавно се изви в ъгълчето на устните на Лея. Тя кимна, гласът ѝ сладък. "Добре, само ми напомни на вечеря и ще говоря с мама и татко за това." "Защо трябва да ти напомням?" Ноел примигна объркано. "Паметта ми е ужасна, нали знаеш? Може да забравя", каза Лея, усмихвайки се сладко, въпреки че вече кроеше планове в главата си. "Добре тогава!" Ноел се усмихна ярко, купувайки се напълно и без да настоява повече. ***** "Г-н Андерсън, какво правите?" Слуга видя Ели да крачи в една от празните стаи на втория етаж и, любопитен, се приближи към него. "О! Нищо, просто се оглеждам!" Ели бързо излезе от стаята, когато забеляза слугата да го наблюдава. След като се скара с братята си по-рано, той си мислеше, че може би е бил малко прекалено мил с Ноел. Но от друга страна, когато наистина се замисли, той не беше направил нищо скандално. В къщата имаше много празни стаи, но той беше настанил сестра си в онази влажна, тъмна стая за съхранение. Беше чул, че животът в такива условия твърде дълго може да разболее дори най-здравия човек. Имайки това предвид, той реши да намери нова стая на Ноел. Но се притесняваше, че това може да ядоса другите му братя, особено Деймън, чийто поглед сега сякаш щеше да избухне всеки момент. ***** С настъпването на нощта семейство Андерсън се събра около масата за вечеря. Всички седяха до Лея, която току-що беше излязла от болницата, така че всички се суетяха около нея, поставяйки най-добрите ястия в чинията ѝ. "Лея, яж повече, за да се оправиш по-бързо." "Лея, ти обичаш супа от миди, нали? Деймън слага малко в чинията ти." "Лея, рибата е супер прясна днес – опитай малко." Междувременно Ноел седеше сама отстрани, сякаш не ѝ пукаше. Тя щастливо трупаше храна в чинията си и се зарови в нея. Докато Ноел изглеждаше невъзмутима, Ели я наблюдаваше тихо и усети как в стомаха му се образува възел. След момент на колебание той реши, че е време да повдигне въпроса за стаята. "Хей, всички, трябва да поговорим за нещо." Веднага щом Ели заговори, всички погледи се обърнаха към него. Деймън, с мрачен поглед, попита: "Какво има, Ели?" Ели нарочно избягна погледа на Деймън и каза: "Стаята на Ноел е твърде влажна и дори не получава никаква слънчева светлина. Вероятно трябва да я преместим в друга стая." "Хе!" Деймън изсумтя, издавайки студен смях. Кимбърли сякаш най-накрая си спомни и се усмихна учтиво на Ноел, казвайки: "Добре, имаме много празни стаи. Ноел, просто си избери коя ти харесва." "Няма нужда", каза Ноел, надувайки бузите си. Тя преглътна храната си и добави: "Лея вече ми каза, че ще ми даде стаята си." В стаята настъпи тишина. Всички погледи веднага се насочиха към Лея. "Лея, ти даваш стаята си на Ноел?" Всички я гледаха, напълно озадачени и объркани. Лея бавно остави приборите си. Очите ѝ веднага се зачервиха и тя нервно погледна Ноел Андерсън, преди да се насили да се усмихне. "Е, на Ноел наистина ѝ харесва стаята ми, така че си мислех…" Преди Лея дори да успее да завърши изречението си, Деймън затръшна купата си с гръм и трясък, хвърляйки злобен поглед на Ноел. "Какво, по дяволите? Ноел, за каква се мислиш? Искаш стаята на Лея? Луда ли си? "Наистина ли си мислиш, че си принцесата на семейство Андерсън сега? Тормозиш Лея само защото е твърде мила. Не ме предизвиквай, или ще ти вкарам малко разум в главата!" Останалите от семейство Андерсън запазиха мълчание, но не спряха Деймън. Просто гледаха Ноел със студени, неодобрителни погледи. Лицето на Ели пребледня. Той се взираше в Ноел, като недоверието и разочарованието му бяха ясни. "Ноел, сериозно? Има тонове празни стаи в тази къща. Защо, по дяволите, искаш стаята на Лея? Наистина ли не можеш да я видиш щастлива, нали?" Виждайки разочарованието в очите на Ели, Лея не можа да не позволи на малка, самодоволна усмивка да се появи в ъгълчетата на устните ѝ. Точно това искаше. "Ноел, идиотката", помисли си тя, "най-накрая стана обект на всички. Заслужава си всяка хапка от това." Лея си мислеше, че крие чувствата си добре, но не осъзнаваше, че фината ѝ усмивка е била забелязана от Адриел, който я беше наблюдавал. Изражението на Адриел замръзна за секунда. След това погледът му се изостри. Ноел, осъзнавайки, че всички са ядосани, извади пилешка кост от устата си, изглеждайки объркана. "Какво е това с целия този гняв? Лея каза, че ще ми даде стаята си." Деймън се изсмя презрително. "Ноел, не се опитвай да се правиш на невинна! Защо, по дяволите, Лея просто ще ти връчи стаята си?" "Защото искам", каза Лея, протягайки ръка, за да хване ръката на Деймън. Очите ѝ се напълниха със сълзи, докато говореше със спокоен, почти умолителен тон. "Деймън, не крещи на Ноел. Наистина е мое решение да ѝ дам стаята." "Лея, сериозно ли? Още ли я защитаваш? Можеш ли да спреш да бъдеш такава изтривалка?" изкрещя Деймън, чийто гняв само ескалираше, докато Лея продължаваше да защитава Ноел. Колкото повече Лея се опитваше да обясни, толкова повече Деймън сякаш мразеше Ноел. Той беше абсолютно сигурен, че Ноел по някакъв начин е изнудвала Лея за това. "Деймън, аз…" Лея бавно наведе глава, но вътрешно чувстваше извратено удовлетворение. Точно тогава Ноел извади телефона си и каза: "Защо всички се държат така, сякаш не ме чуват? Наистина Лея искаше да ми даде стаята си. Вижте, дори го записах." "Записано?" Ели примигна, зашеметен. Всички останали се обърнаха към Ноел, напълно шокирани. Лицето на Лея стана празно, устата ѝ увисна.