— Какво? Защо? — Ноел се намръщи, все още видимо разстроена. — Защо трябва да те слушам? Въпреки че намираше Николас за привлекателен, що се отнасяше до действията им, тя смяташе, че тя трябва да командва парада. Виждайки я да продължава да спори, Николас стисна челюст, а мускулът на слепоочието му потрепна от раздразнение. Знаеше, че тя не е длъжна да го слуша, но момичето беше толкова наивно. Ако я остави да се вихри на воля, Бог знае в какви неприятности щеше да се забърка – особено с някой тип, който я залъгва. Той си пое дълбоко въздух, опитвайки се да запази спокойствие. — Не трябва ли да сме сгодени? — И какво от това? — Тя го изгледа, изглеждайки искрено объркана. Николас се наведе, скъсявайки разстоянието между тях, дъхът му се смеси с нейния. Гласът му падна ниско, думите му излязоха като ръмжене, наситено със сдържаност. — Ако сме сгодени, не можеш да говориш за правене на „неща за възрастни“ с други момчета. — Чакай, какво? — Ноел го зяпна, очите ѝ бяха широко отворени от объркване. — Това като, правило ли е тук? Преди да успее да каже и дума, Николас протегна ръка и леко почука челото ѝ с пръсти. — Ау! — Ноел се намръщи, потривайки главата си, докато го гледаше сърдито, видимо разочарована. — Ник, защо ме удари отново? — Защото си го заслужи — каза той сухо, без да показва и следа от извинение. — По дяволите, как си пораснала, без да знаеш нищо от това? В каква среда си отгледана? Ако беше някой друг, щеше да си помисли, че просто се преструват на невежи. Но Ноел? Беше болезнено очевидно, че няма представа. — Никога не съм била излагана на такива неща. Какво лошо има в това? — промърмори тя, все още потривайки челото си, видимо раздразнена. Ноел беше прекарала по-голямата част от живота си като наемен убиец, шпионин и наемник, всичко това под контрола на "човека с огърлицата". Нейното възпитание я беше държало в неведение за всичко, което имаше нещо общо с "чувствата", и тя нямаше представа за социалните или морални правила, които управляваха взаимоотношенията. — И така, разбра ли сега? — Гласът на Николас се изостри леко. — Да, да, разбрах — промърмори Ноел, показвайки му език. — Няма да се забърквам с други момчета. Николас въздъхна, виждайки я все още малко замаяна. Ръката му се повдигна, за да масажира нежно челото ѝ. — Добре. Значи, ясно ли сме по този въпрос, нали? Ноел изду бузи и скръсти ръце, гледайки го сериозно. — Ти каза, че сме сгодени, така че не трябва да се забърквам с други момчета. Добре. Но това означава, че и ти не можеш да се забъркваш. Равностойно е! Николас се засмя, неспособен да се спре. Не знаеше защо се чувства толкова принуден да дава тези обещания. Логично, не беше нужно да се заключват един друг по този начин. Но като я чу да говори толкова сериозно за това, му се прииска да се ангажира — нещо, което не очакваше. Той се ухили, разрошвайки косата ѝ, докато говореше, гласът му омекна със смес от обич и забавление. — Не се притеснявай, няма да се забърквам. Никога не съм го правил и никога няма да го направя. Очите на Ноел светнаха, настроението ѝ видимо се повдигна. — Добре тогава! Бърза да прости и да продължи напред, тя преплете ръката си с неговата, лицето ѝ сияеше от вълнение. — И така, кога ще правим "нещата за възрастни"? Можем ли да го направим днес? Мозъкът на Николас даде на късо. „Какво, по дяволите, не е наред с това момиче? Защо е толкова обсебена от това?“ Той въздъхна, щипейки нежно брадичката ѝ, за да отвърне лицето ѝ. — Още не съм си починал. Може би друг ден. — Какво? — Лицето на Ноел помръкна, докато се намръщи, видимо разочарована. Тя наклони глава и го погледна скептично. — Ник, ти каза, че тази жена е просто актриса, която си наел, нали? Защо тогава не си почиваш? Николас премигна, изненадан. „Тя всъщност мисли ли сега?“ Той я погледна и не можа да не се засмее тихо. — Това дори не беше нещо сериозно. Но ако искаш истината... Не си почивах. Просто имам по-добри неща за правене. Ноел премигна, объркването ѝ се задълбочи. — Никога не съм правила нещо подобно преди — каза тя, сякаш беше напълно нормално. — Опитвала съм много различни работи, но никога не съм правила това, което правят възрастните. Сега, когато съм възрастен, мисля, че трябва да опитам! Николас можеше само да поклати глава, спомняйки си някои от странните неща, които беше казала за живота си като наемен убиец, хакер или наемник. Той се засмя тихо, повече от неверие, отколкото от забавление. — Добре, добре, разбрах. Но това, за което говориш? Трябва да си женен, преди да правиш такива неща. Ноел премигна, по-объркана от всякога. Тя се вкопчи в ръката му с умолителен поглед. — Ник, кога ще се оженим? Николас повдигна вежда, забавлявайки се от нейната упоритост. Той се ухили. — Кой знае? Не скоро, поне. Ти си само на 18. Твърде млада. — Какво? Сериозно? — Лицето на Ноел помръкна и раменете ѝ се отпуснаха. Точно тогава Оскар, който вървеше отпред, се обърна и им махна. — Николас, Ноел! Какво ви отнема толкова време? Следващият кръг на лова ще започне скоро! — Разбрах. — Николас вдигна ръка в знак на признание и се обърна обратно към Ноел. — Да вървим. Първо ще играем играта. — Добре. — Ноел въздъхна, предишният ѝ ентусиазъм за лова сега напълно се изпари. ***** Под ръководството на персонала на клуба всички се отправиха към определеното място. Звукът на изстрел щеше да отбележи официалното начало на лова. — Чух, че е имало някакъв безумно силен отбор в последния кръг — каза Оскар. — Те унищожиха всички останали отбори за по-малко от час. — Няма начин! Това е лудост! — Офелия ахна, очите ѝ бяха широко отворени от недоверие. Тя се приближи до Селесте и прошепна: — Селесте, трябва да бъдем внимателни. Не искаме да бъдем елиминирани твърде бързо. — Разбира се. — Селесте кимна, очите ѝ сканираха групата. Погледът ѝ падна върху Ноел и Николас. Тя забеляза малката ръка на Ноел, все още облегната на ръката на Николас. „За какво са говорили по-рано?“ — чудеше се тя. Ноел сега изглеждаше напълно обезкуражена, енергията ѝ напълно изчезна. Селесте предположи, че вероятно е просто случай на кратък изблик на ентусиазъм. И разбира се, Николас я угаждаше. — Хайде, събуди се — каза Николас, давайки леко дръпване на Ноел, за да я изправи. Ноел се намръщи, видимо разстроена, че не може да прави "неща за възрастни" поне още две години. — Не ми се занимава — промърмори тя, потъвайки още повече в унинието си. — Тогава поне се опитай да стоиш правилно. — Не мога да стоя правилно. — Тогава спри да висиш на мен. — Хм, но аз искам. Николас изведнъж осъзна колко невероятно разглезена беше Ноел. Оскар подслуша разговора им и не можа да устои да не се пошегува. — Николас, за какво говорихте двамата там? Защо изведнъж е толкова... безжизнена? — Не те интересува — отговори Николас с остър поглед. Не искаше Оскар да се рови там, където не трябва. — Добре, добре... — Оскар вдигна ръце в знак на мнимо предаване и направи няколко крачки назад. В този момент Деклан, който беше тих досега, заговори, забелязвайки, че вниманието на групата започва да се отклонява. — Добре, нека се съсредоточим тук. Нуждаем се от план — отиваме ли в нападение или ще устроим засада? — Очевидно трябва да отидем в нападение! — каза Оскар, нетърпелив за действие. — Ловът не е забавен, освен ако активно не преследваме другите отбори! Но преди да успее да завърши, гласът на Николас се намеси. — Трябва да устроим засада. — Защо? — попита Оскар, видимо объркан. — Пропуснахме последния кръг — обясни спокойно Николас, — така че не сме толкова запознати с терена, колкото другите отбори. Ако се втурнем на сляпо, може да ни устроят засада. По-добре е да играем на сигурно засега и да запазим позицията си. — Николас е прав — съгласи се Деклан. Офелия вдигна ръка. — Съгласна съм с плана на Николас! Селесте бързо кимна. — Да, мисля, че Николас е прав. Засадата изглежда по-безопасен залог. Оскар беше изненадан. „Сериозно ли? Четирима срещу един?" Без да се отказва, той се обърна към Ноел, опитвайки се да я привлече на своя страна. — Ноел, какво мислиш? Трябва ли да настъпим напред или да устроим засада? Тъй като Николас изглеждаше, че я разглезва, ако Ноел застанеше на негова страна, той помисли, че може би Николас ще бъде убеден да отиде в нападение. Ноел, все още вкопчена в Николас, забеляза, че всички останали я гледат. Тя премигна мързеливо, след което попита: — Какво? Не забелязахте ли? — Какво да забележим? — попита Оскар, все още объркан. Ноел се прозя, разтягайки се леко, преди небрежно да каже: — Вече сме в засада. Тя хвърли бърз поглед наоколо, след което добави: — Има седем... не, чакай, всъщност осем. Толкова хора се крият около нас в момента.