Ноел натисна бутона за възпроизвеждане и записът бавно започна. Гласът на Лея прозвуча ясно и отчетливо. "Ноел, наистина съжалявам." "А? За какво?" отговори Ноел объркано. "Не очаквах Илай да е толкова жесток, да те настани в склада", гласът на Лея беше пълен със съжаление. "Ти си истинската наследница на семейство Андерсън. Тази стая трябва да е твоя, не моя." "Наистина? Е, щом е така, защо просто не си разменим стаите? Аз ще взема тази, а ти можеш да вземеш склада." "Добре, просто ми напомни на вечеря тази вечер и ще говоря с мама и татко за това." "Защо трябва да ти напомням?" "Имам ужасна памет, така че може да забравя." "Добре тогава." Когато записът свърши, странно напрежение се настани във въздуха. Лея, седнала на масата, стисна юмруци под нея, проклинайки наум: "По дяволите, Ноел. Тя тайно ме е записала! Тя е много по-хитра, отколкото си мислех!" "Виждате ли? Лея каза, че тази стая трябва да е моя", каза Ноел, небрежно прибирайки телефона си и оглеждайки месото на масата, сякаш нищо не се е случило. Семейство Андерсън се спогледаха, опитвайки се да осмислят записа. "Какво, по дяволите, трябва да извлечем от това?" Илай си пое дълбоко въздух и се приближи до Ноел, стъпките му бяха уверени и спокойни. Без да каже нищо, той леко - но твърдо - я потупа по главата. "Ау!" изпищя Ноел, очите й се вдигнаха, за да срещнат неговите. "Илай, за какво беше това?" Илай изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне, но в очите му проблесна облекчение. Той поклати глава, изнервен. "Ти си такава идиотка! Лея просто беше любезна, а ти всъщност го прие сериозно?" Той отдавна беше разбрал, че Ноел не мисли точно като всички останали, но не очакваше, че е толкова невежа за основните социални взаимодействия. "Любезна?" Ноел примигна, напълно объркана. Тя се обърна към Лея, лицето й беше безизразно. "Лея, ти просто беше любезна?" Сега натискът беше върху Лея. Тя току-що беше накарала Ноел да изглежда като насилник, но сега собствените й думи бяха под въпрос. Ако признаеше, че всичко е просто любезност, щеше да изглежда напълно неискрена. "Какво, по дяволите, да кажа сега?" проклинаше наум Лея. "По дяволите, Ноел! Ти наистина ли записа този разговор? Каква подла кучка!" Когато Лея запази мълчание, Деймън не издържа повече. Той се тросна на Ноел. "Лея беше напълно искрена! Но ти? Как можа просто да се съгласиш с това, без дори да помислиш?" "А?" Ноел наклони глава, видимо объркана. "Но тя също се съгласи..." "Мислиш ли, че Лея би се съгласила без причина? Ти напълно се възползваш от нея!" Думите на Деймън накараха Ноел да се почувства все по-затлачена. "Не съм!" нацупи се Ноел, хвърляйки разочарован поглед към Лея. "Лея, ако не си искала, защо просто не каза? Нямаше да настоявам! Но сега караш нещата да звучат така, сякаш съм направила нещо нередно!" Лея беше толкова зашеметена, че дори не можеше да отговори, умът й крещеше: "Може ли някой просто да я накара да млъкне вече?" "Добре, стига", намеси се Адриел, стъпвайки напред, за да раздели бъркотията. Той се обърна към Ноел и каза: "Има много празни стаи горе. Избери си коя искаш." "Добре", измърмори Ноел, все още изглеждайки ядосана. Изведнъж парче китайско зеле падна в чинията й. Тя примигна и се обърна, за да види Илай да седи до нея. Изражението му беше сериозно, но гласът му беше примесен с лека загриженост. "Спри да ядеш само месо. Трябват ти и малко зеленчуци." Илай беше забелязал, че тя не е докоснала никакви зеленчуци, откакто седна, само месо след месо. Ноел се втренчи в зеленчуците в купата си, разочарованието й нарастваше. Тя се чувстваше несправедливо третирана - сякаш дори не можеше да се наслади на храната си. Раздразнена, тя избута китайското зеле обратно в чинията на Илай и промърмори: "Няма да го ям." Очите на Илай се разшириха от недоверие. "Тя наистина има наглостта да ми дава тон?" ***** След вечеря Ноел отиде да си избере стая, а Илай мълчаливо я последва. Докато си припомняше сцената на масата, той не можеше да не се почувства малко нервен. Той знаеше, че Лея не се опитва да затрудни нещата за Ноел, но без този запис Ноел щеше да остане с репутацията, че тормози Лея. Животът в къщата на Андерсън щеше да бъде кошмар за нея. Поне записът я спаси. Илай не можа да не се почувства любопитен. "Ноел изглежда толкова невежа през повечето време, така че как, по дяволите, изобщо се сети да запише разговора?" "Ноел." Гласът на Илай прозвуча в коридора, примесен с нотка на любопитство. Ноел подаде глава иззад полуотворената врата, големите й очи примигваха объркано. "Илай, какво има?" Илай се вгледа в очите й и стигна направо до въпроса. "Когато разговаряше с Лея, какво те накара внезапно да решиш да запишеш разговора?" Ноел сви рамене небрежно и отговори без да се замисли: "О, просто професионален инстинкт. Искам да кажа, че записването на нещата е по-безопасно, знаеш ли?" "Професионален инстинкт?" Илай примигна, изненадан. Той не можа да не настоява по-нататък: "Какво имаш предвид под "професионален инстинкт"?" Ноел се усмихна лъчезарно, без ни най-малко да се колебае за миналото си. "О, бях агент. Така че, това е почти втора природа вече." Без да чака Илай да отговори, тя се върна към търсенето на стая, небрежно се разхождайки из празните стаи. Илай стоеше замръзнал, сякаш въздухът около него внезапно се беше сгъстил. Лицето му пребледня, докато гледаше как Ноел скача от стая в стая. Потискащо чувство се разпространи в него. "Това е катастрофа. Не само че е разсеяна, но може би е и заблудена!" "Може би..." помисли си той, "може би трябва просто да я заведа на психиатър утре. Това не е нормално..."