Николас всъщност не прие думите на Ноел присърце. Странните неща, които споменаваше, звучаха по-скоро като диви мечти – доста трудно за вярване. След вечеря той я закара до портите на вилата на семейство Андерсън. Ноел скочи от колата сякаш нищо не е било, след това бързо се завъртя и затвори вратата. Ярките ѝ очи бяха пълни с вълнение, докато го гледаше. "Хей, Ник, кога можем да се видим отново?" Николас беше планирал да използва тази среща, за да прекрати слуховете за евентуален брак между семействата, но появата на Ноел изхвърли тази идея през прозореца. Изглеждаше сладка и невинна, но имаше някаква острота в нея. Да бъдеш около нея обаче беше странно забавно. Той спря за секунда, след това я погледна с мързелива усмивка, от която сърцето ѝ прескочи удар. "Когато имам свободно време, ще те намеря." "И кога ще е това?" настоя Ноел, а гласът ѝ прозвуча малко нетърпеливо. Николас сви рамене, без да бърза. "Трудно е да се каже." Ноел веднага се намръщи, явно не ѝ хареса този отговор. Чувстваше се сякаш просто я отпраща. Начинът, по който устните ѝ се издуха и бузите ѝ се надуха, я направи още по-сладка. "Пфф..." Николас не можа да се сдържи да не се засмее колко очарователна беше тя. Протегна се и закачливо я щипна по меката буза. "Имаш ли телефон?" "Да", отговори Ноел весело. "Дай ми номера си." "198..." Ноел го изстреля като че ли го беше казвала милион пъти. Николас бързо извади телефона си и го въведе. Точно когато го направи, телефонът ѝ звънна. "Това е номерът ми. Звънни ми, ако имаш нужда от нещо", каза той. "Добре." Ноел кимна с готовност, а лицето ѝ светна с огромна усмивка. "Ник, ще ти се обадя, когато имам възможност!" Николас не можа да се сдържи да не се засмее на себе си. "Тя сякаш има цялото време на света." Небрежно добави: "Не ми звъни много често, де. Само от време на време, като вечер." "Звучи добре!" съгласи се Ноел без колебание, явно развълнувана. Тя подскочи към вилата, след това спря по средата на пътя, за да се обърне и да махне с ръка на Николас с голяма усмивка. "До скоро, Ник!" "Внимавай къде стъпваш", извика тихо Николас. "Разбрах!" отвърна Ноел весело, разперила ръце широко като птица, която най-накрая получава възможност да полети свободно, бъбрейки си, докато прескачаше през портите на вилата на семейство Андерсън. Изглеждаше като щастлива малка топка енергия, пълна с оптимизъм и напълно безгрижна. Николас изчака, докато тя изчезна от погледа му, преди да даде знак на Брайън да запали колата. По време на пътуването Брайън не можа да сдържи любопитството си. "Господине, не планирахте ли да се дистанцирате от семейство Андерсън? Защо дадохте номера си на госпожица Андерсън?" Николас се усмихна леко, а устните му се извиха. "Тя е... различна, не мислиш ли?" "Да..." Брайън се поколеба, след това каза откровено: "Определено е единствена по рода си, но честно казано? Изглежда някак... невинна?" Николас нямаше отговор на това. Не можеше наистина да спори. След дълга пауза Николас изведнъж се засмя тихо. Подпря брадичката си на ръката си, загледан през прозореца, докато пейзажът преминаваше покрай него. Устните му се извиха в лукава усмивка. "Андерсън не са точно най-милите хора. Чудя се колко дълго ще издържи в тази джунгла, сама. Вероятно ще я оглозгат." "Да, звучи доста точно", отговори Брайън. В съзнанието им Ноел изглеждаше твърде наивна, за да се впише в тази тълпа. Вероятно щеше да бъде унищожена в това семейство. ***** Ноел се разхождаше по коридора, водещ към вилата, и в далечината забеляза двама сериозно добре изглеждащи мъже, облегнати на мраморните колони отвън, които разговаряха. Това бяха четвъртият ѝ брат, Деймън, и петият ѝ брат, Илай. Тя се чувстваше по-близка с Илай, затова веднага махна с ръка и извика: "Илай! Илай! Върнах се!" Братята се обърнаха при звука на гласа ѝ. "Уау!" Илай подскочи, когато Ноел се затича към него. Напоследък той беше малко предпазлив към нея – тя беше просто твърде близка за комфорта му. Деймън, който стоеше наблизо, ги огледа и двамата, а на устните му играеше усмивка. "Илай, ти и това момиче сте наистина близки, а? Тя е върху теб всеки път, когато те види." Илай бързо отхвърли това. "Тя е тази, която не ме оставя на мира. Няма нищо общо с мен." "Да, разбира се", каза Деймън със студен смях, а очите му блестяха от забавление. "Тогава ми кажи, кой едва не умираше да клюкарства за скандалите на Николас Сойер, когато каза, че ще се омъжи за него? Кой чакаше до вратата като проклето кученце?" Илай замълча, а лицето му се зачерви. Той отмести поглед, опитвайки се да го омаловажи. "Деймън, за какво по дяволите говориш? Не разбирам." Деймън се присмя, явно наслаждавайки се на дискомфорта на Илай. Той се засмя студено. "Разбира се, че не разбираш." Ноел забърза към Илай, но беше пресрещната по средата на пътя от Деймън. Хубавото лице на Деймън се изкриви с малко сарказъм. "Ноел, само Илай ли съществува в твоя свят? Виждаш го и напълно забравяш за мен, твоя четвърти брат? Дори едно "здравей"?" Ноел погледна Деймън, опитвайки се да изглади нещата. "Хей, Деймън! Първо видях Илай, затова отидох да го поздравя първо. Не исках да те пренебрегвам, кълна се!" "Няма нужда да обясняваш", прекъсна я Деймън, а гласът му капеше от презрение. "Отсега нататък не си прави труда да ме поздравяваш. Само като те чуя да ме наричаш "Деймън" ми става лошо." Без да каже нищо повече, Деймън се обърна и влезе във вилата. "Чакай, Деймън..." Илай не очакваше Деймън да бъде толкова груб към Ноел. Докато Илай не се стараеше да бъде мил с нея, студенината на Деймън беше на съвсем друго ниво. Ноел сведе поглед за момент, след това погледна Илай. "Братко, току-що разбрах нещо." "Какво сега?" Илай я погледна през рамо, мислено превъртайки очи. "Това момиче винаги крои нещо." Ноел стана сериозна, премисляйки го. "Мислиш ли, че Деймън не ме харесва?" "Току-що го разбра?" каза Илай сухо. Истината беше, че цялото семейство Андерсън не беше точно във възторг от внезапното завръщане на Ноел. Тя беше заплаха за Лея, тяхното златно момиче. Всеки, който разстрои Лея, беше в беда, а самото присъствие на Ноел беше достатъчно, за да предизвика напрежение. "Е, предполагам, че просто ще трябва да се постарая повече!" Ноел стисна юмрук, а решителността освети лицето ѝ. "Ще направя така, че Деймън да ме хареса!" Илай я погледна сякаш беше загубила ума си. "Наистина ли ще продължиш да мечтаеш, а? Няма да се стопли толкова лесно към теб." От всички братя Деймън беше този, който най-много разглезваше Лея. Да го накара да приеме Ноел като сестра беше толкова вероятно, колкото да спечелиш от лотарията. "Мога да го направя!" Ноел му се усмихна уверено. "Ако съм решила нещо, винаги го постигам." Винаги е успявала да направи каквото си е наумила и беше сигурна, че ще се впише в това семейство, каквото и да става. "Ха, е, успех с това", промърмори Илай, отхвърляйки я. След това нещо щракна и той попита: "Между другото, ти си се срещала с Николас Сойер, нали?" "Да, срещала съм се с него", отговори тя. "Ъ..." Илай се почеса по главата, чувствайки се малко неловко. Николас имаше репутация, а Ноел беше твърде хубава, за да ѝ се вярва около него. Не искаше да се случи нещо лошо и последното нещо, от което семейство Андерсън имаше нужда, беше повече драма. Затова беше наредил на някого да наблюдава мястото на Николас. Докладът, който получи, беше, че малко след като Ноел влезе вътре, жена излезе от вилата. Това не му хареса. "Ами ако Николас е замесен в нещо съмнително и Ноел го е хванала на местопрестъплението?" беше си помислил той. Затова реши да изчака до вратата, за да получи пълната история. "Кажи ми нещо", попита внимателно Илай, "Когато влезе, имаше ли жена, която излизаше от стаята на Николас?" Очите на Ноел се разшириха от изненада, изглеждайки впечатлена. "Уау, братко, ти си добър!" "А?" "Как разбра, че имаше жена, която излизаше от стаята на Ник?" "Какво? Наистина ли имаше?" Илай беше толкова зашеметен, че почти не забеляза как Ноел се обръщаше към Николас. "Да!" Ноел се усмихна закачливо, явно не притеснена. "Когато влязох, те току-що бяха свършили и жената излезе разрошена, дори не беше облечена както трябва. Трябваше да ѝ напомня да си облече дрехите." До края на своята малка история Ноел изглеждаше доста доволна от себе си. Илай остана безмълвен, а умът му препускаше. "По дяволите! Току-що се срещна с годеницата си и този идиот все още се размотаваше тук, правейки това? Николас е боклук!"