Изабела "Къде отиваме?" Най-накрая наруших мълчанието, което ни беше обгърнало от няколко минути. "Обратно в града," измърмори той, отговорът му беше кратък и ясен. "Добре." Да седя до него беше неловко; присъствието му сякаш изпълваше цялото пространство, оставяйки малко място за каквото и да било друго. Може би защото бях облечена с неговото яке, което предлагаше утешителна топлина сред студенат