Изабела набързо се шмугна под завивките, опитвайки се да избяга от задържащия се негов мъжествен аромат. Сърцето ѝ биеше лудо, звукът отекваше силно в иначе тихата стая. Тя го погледна, засичайки за кратко погледа му. "Дали те притеснявам?" — попита той тихо, а очите му търсеха нейните. Въпросът му я изненада. В погледа му се долавяше нотка на тъга и тя се поколеба, преди да отговори. "Не, съвсем