"Пристигнахме," обяви шофьорът, изтръгвайки Изабела от замечтаното ѝ състояние и от завладяващия поглед на Лукас, който сякаш я държеше на място. По някакъв начин той я караше да се чувства сякаш истински вярва в способностите ѝ.
Това чувство ѝ беше непознато – усещането, че някой напълно ѝ се доверява и вярва в нея. Кога в живота ѝ се беше случвало това? През цялото време ѝ се налагаше да доказва
















