– Лукас? – тихо извика Изабела, надничайки от вратата на слабо осветената му спалня. Стаята беше обгърната в мека, приглушена светлина, сенки танцуваха по стените, докато Лукас стоеше неподвижно, излъчвайки властно присъствие в центъра на пространството. – Да, Роуз? – отговори той с дълбок и звучен глас, докато се придвижваше грациозно, за да седне на плюшен диван. – Ела тук – заповяда той с груб