Изабела стоеше пред огромните огледала, като отражението ѝ беше очертано от меката светлина на залязващото слънце, филтриращо се през завесите. Стаята беше окъпана в топла, златна светлина, която придаваше ефирно качество на сцената, карайки я да се чувства почти нереална. Тя се възхищаваше на себе си в роклята, отбелязвайки, че са необходими само незначителни корекции, за да пасне идеално. Платът