Изабела спокойно излезе през служебния вход, с високо вдигната глава, въпреки бурята, която бушуваше вътре в нея. Облегната на стената за опора, тя вървеше бавно, очите й пълни със сълзи. Цялото й тяло трепереше от емоция и тя се сблъска с някого, наведена от мъка. "Извинявам се," промърмори тя, гласът й трепереше от емоция. Но тогава улови познат аромат, който й донесе усещане за комфорт и познат