"Коя, по дяволите, си мисли, че е тя?" Гласът на Селин гръмна из широките коридори на имението, докато тя минаваше покрай прислужниците, които си разменяха предпазливи погледи. Беше ясно, че е в едно от прословутите си лоши настроения и те се стараеха да се отдръпнат от пътя й, избягвайки зрителен контакт, докато тя се насочваше право към кабинета си. С ядосано ръмжене тя хвърли чантата си към Ери