– Има ли нещо нередно? – попита Лукас, набраздявайки вежди, докато наблюдаваше Изабела. Погледът ѝ беше прикован към минаващите пейзажи извън прозореца на колата, бързолетящите образи на дървета и сгради се отразяваха в очите ѝ. Следобедното слънце хвърляше топла светлина върху лицето ѝ, но изражението ѝ оставаше дистанцирано и притеснено. – Не – отвърна тя рязко, гласът ѝ едва се чуваше. Не можеш