Изабела Роуз. Името ѝ отекваше в съзнанието му като натрапчива мелодия. Само за нея можеше да мисли, не и за усещането на мощните му лапи, удрящи земята. Поривът на вятъра в козината му, тътенът на лапите му в земята – всичко избледня на заден план, засенчено от всепоглъщащото присъствие на тази, от която бягаше. Да бъде толкова близо до нея го докарваше до ръба на лудостта. Усещаше привличането,