Изабела
Лукас все още не се беше върнал. Докато седях сама в просторната трапезария, прислужниците деликатно ми сервираха вечеря сред величието на обстановката, което ми се струваше твърде екстравагантно само за един човек.
Самата стая беше като излязла от сън, с богато украсени мебели и полирани сребърни прибори, отразяващи меката светлина на полилея отгоре.
След вечеря се изкачих по стълбите, по
















