"Изабела." Той се приближи още веднъж до мен и аз инстинктивно направих крачка назад, запазвайки дистанцията между нас. "Започвай да говориш, какво знаеш?" попитах аз, гласът ми остър и непоколебим. "Няма ли да ме оставиш да обясня?" попита той в отговор, тонът му умолителен. Погледнах го празно, търпението ми се изчерпваше. "Обичам те, Изабела. Винаги съм те обичал. Но после ти изчезна за известн