Когато Чарлс Логан стана да си тръгва, Джими Лийч се изправи, за да го изпрати. Тереза Съливан не помръдна – просто тихо човъркаше храната си. След вечеря всеки пое по своя път. Тереза и Нийл се връщаха в училището, затова вървяха по един и същи път. Малкият град лежеше спокоен под ярката луна и шепа звезди, сенките им се люлееха една до друга по пътя. Беше октомври. Дърветата османтус бяха в пъле