Вратата на колата се отвори. Чарлз я държеше с една ръка и протегна другата към Наоми. Ръцете им се докоснаха точно когато Тереза се обърна. Трябваше да я заболи от тази гледка, но вместо това беше спокойна. Може би най-накрая беше разбрала всичко. Затова можеше да стои толкова тихо сега. Преди щеше да се разплаче до припадък. Но сега, единственото, за което можеше да мисли, беше да се изправи срещу Чарлз. "Чарлз," каза тя, устните ѝ трепереха, гласът ѝ беше несигурен, "какво точно имаше предвид с това?" Наоми излезе от колата, все още хванала ръката на Чарлз. Дългите им сенки се сляха под лунната светлина. Чарлз се държеше така, сякаш не беше чул Тереза, като вместо това поведе Наоми към вила "Джойакър". Тереза беше изгубила представа колко пъти са я пренебрегвали така. Сърцето ѝ вече беше понесло твърде много удари. Но когато ставаше въпрос за дъщеря ѝ, тя не можеше да отстъпи. Преди да се усети, беше хванала китката на Чарлз с изненадваща сила. "Чарлз!" Гласът ѝ проряза нощта. "Дължиш ми обяснение." Чарлз най-накрая спря и се обърна, погледът му беше леден. С бързо завъртане той освободи китката си без усилие. "Ти си заета с работа," каза той студено, "а Йоланда е все още малка. Тя се нуждае от грижи. Когато забременееш отново, Наоми ще се грижи за Йоланда." Това беше Чарлз, винаги решаваше нещата сам, обявяваше ги като заповеди, а не като дискусии. Но този път Тереза отказа да приеме неговото едностранно решение. Когато за първи път планираше обучението си в съседния град, тя лично беше избрала детегледачка за Йоланда. Едва миналия месец научи, че Чарлз е уволнил детегледачката преди много време. По време на нейното полугодишно отсъствие, Наоми се беше преместила във вила "Джойакър", където тримата живееха заедно като щастливо семейство. Тереза винаги се беше опитвала да избягва сцени, придържайки се към слабата надежда, че Чарлз все още я уважава като негова съпруга. Но сега, дори дъщеря ѝ я отнемаха. Тя не можеше просто да си тръгне. Когато ставаше въпрос за грижите за Йоланда, спокойствието на Тереза най-накрая се счупи. "Мога да отгледам собственото си дете," каза тя, гласът ѝ трепереше. "Нямаме нужда от външни хора." Чарлз пренебрегна протестите на Тереза, сякаш бяха нищо. "Въпросът е решен," заяви той категорично, тонът му не оставяше място за спорове. Търпението на Тереза най-накрая се изчерпа. "Казах, че ще се грижа за собствената си дъщеря!" Гласът ѝ прозвуча, по-остър, отколкото някога си беше позволявала да звучи. Въздухът се сгъсти от напрежение. Забелязвайки нарастващия конфликт, Наоми, която беше стояла тихо зад Чарлз, внимателно се намеси, "Чарлз, може би трябва да поговорите? Ще отида да видя как е Йоланда." Тя изчака одобрителното кимване на Чарлз, преди да се отправи обратно към вила "Джойакър". Точно тогава острата заповед на Тереза я спря, "Наоми, остани точно там." В момента, в който Наоми погледна назад, ръката на Тереза се вдигна и силен шамар се стовари върху лицето ѝ. Чарлз незабавно отблъсна Тереза и обгърна Наоми защитно в обятията си. "Боли ли те?" попита той настоятелно, оглеждайки червената следа, която се появяваше на бузата ѝ. Наоми покри парещото си лице, сълзи избликнаха в очите ѝ с перфектен тайминг, истински образ на наранена невинност. Чарлз беше загрижен за Наоми. Но Тереза не чувстваше вина. Никоя прилична жена не би се намесила толкова дълбоко в брака на друг човек. От друга страна, трябват двама, за да се танцува танго. Чарлз носеше еднаква вина. Точно когато Тереза отвори уста, за да каже нещо, малка фигура изскочи от вила "Джойакър". Йоланда тичаше забързано, малките ѝ крачета бяха боси на земята. В момента, в който се приближи, тя се хвърли към Наоми, обгръщайки краката ѝ с двете си ръце. Широките ѝ очи бяха пълни със загриженост, докато гледаше нагоре. "Госпожице Наоми, боли ли?" прошепна тя, гласът ѝ трепереше. Йоланда се готвеше за лягане, когато видя колата на баща си да спира през прозореца. Забелязвайки го да се връща с госпожица Наоми, тя се втурна надолу по стълбите. Стигна до вратата точно когато шамарът на Тереза се стовари. Без да се замисли, тя се затича към тях, оставяйки обувките си назад в бързината си. Тереза стоеше вкопана на място, гледайки как съпругът и дъщеря ѝ утешават тази външна. Остра болка прониза гърдите ѝ. Тя на практика можеше да чуе сърцето си да се разбива. Но най-много я болеше да види малката роза, която беше отгледала, сега да я боде с бодлите си. Ръката ѝ трепереше, докато се протягаше, гласът ѝ се пропука, "Йоланда." Тереза едва успя да изрече името, когато Йоланда се завъртя, лицето ѝ беше зачервено от гняв. В следващия момент Йоланда се нахвърли върху Тереза, малки юмруци биеха бедрата на Тереза. "Лоша мамо! Лоша мамо!" изпищя тя, гласът ѝ се пропука от ярост. "Защо нарани госпожица Наоми? Мразя те!" Тереза стоеше замръзнала, лицето ѝ пребледня за миг. Осъзнаването я удари като физически удар. Всичко, за което се беше борила в битката за попечителство, не беше нищо друго освен нейна собствена глупава фантазия. Нито съпругът ѝ, нито дъщеря ѝ я искаха повече. В този момент тя се превърна в кулминацията на жестоката шега на собствения си живот. Но най-болезненото беше, че носеше още едно дете за мъж, който никога не я е обичал. Тереза едва забеляза колко дълго Йоланда продължи да я бие, кога спря или какво друго изкрещя малкото момиче. Тези две думи "Лоша мамо" бяха убили всяка останала надежда. Вцепенен, тя стоеше замръзнала за дълго време. След това издаде кух смях и си тръгна, без дори да погледне Чарлз или Йоланда. Зад нея Чарлз и Йоланда продължиха да се скупчват около Наоми, без да забележат заминаването на Тереза. Докато завиваше зад ъгъла, тя открадна един последен поглед назад към двамата души, които бяха целият ѝ свят в продължение на пет години. Чарлз държеше дясната ръка на Наоми, докато Йоланда се беше вкопчила в лявата ѝ, докато вървяха заедно, тримата образувайки истинския образ на любящо семейство, връщащо се у дома. Устните на Тереза трепереха в подобие на усмивка, цялата ѝ тъга беше хваната вътре. Тя копнееше да плаче, но сълзите отказваха да излязат на повърхността. Тези пет години я бяха изсмукали докрай. Никога повече нямаше да се изгори, за да освети пътя им. Тя се отдалечи от вила "Джойакър" сама, стъпка по стъпка преигравайки последните пет години в ума си. Някъде вътре винаги е знаела, че тази връзка я изяжда жива. Просто не можеше да си го признае. Но сега очите ѝ бяха отворени. От този момент нататък тя щеше да постави себе си на първо място. Тереза взе такси обратно до вила "Брокейд". В кабинета тя подготви ново споразумение за развод, в което се посочваше, че всички активи ще бъдат разделени поравно и че тя няма да търси попечителство над дъщеря им. Тя постави подписаните документи спретнато на бюрото и след това шофира през нощта обратно към съседния град. ***** След една нощ почивка, Тереза отиде рано в болницата. Дежурният лекар беше нейна стара колежка от университета, Силвия Морис, която знаеше някои от брачните проблеми на Тереза. Когато Силвия чу решението на Тереза да прекрати бременността, тя беше шокирана. "Това бебе не дойде лесно," каза Силвия. "Защо да се отказваш сега? Дори и да са зле нещата между вас, можеш да задържиш бебето без мъжа." Тереза посрещна погледа на Силвия уверено, гласът ѝ беше твърд. "Силвия, истинската сила на една жена се крие в това да взема отговорни решения относно майчинството. Нещо повече, моят живот също има значение. Операцията ще бъде тази сутрин. Това е моето окончателно решение." Тереза от миналото вече не съществуваше. От този момент нататък тя щеше да запази любовта си за себе си и за тези, които искрено се грижат за нея. Тези, които не успяха да я обичат, не заслужаваха място в живота ѝ.