Когато Тереза се събуди, се намери в болнично легло. Силвия я навести и каза: "Остани още два дни преди да те изпишат. После си почини хубаво вкъщи." Тереза кимна. Беше решила да си вземе цял месец отпуск. Тялото ѝ имаше значение и щеше да се грижи добре за него. След като Силвия си тръгна, Тереза провери телефона си. На екрана нямаше пропуснати повиквания от Чарлз. Явно снощната вечер не е означавала нищо за него. Но за Тереза всичко се беше променило. Това болезнено осъзнаване най-накрая я освободи от безкрайното емоционално изтощение и борба. По навик отвори приложението за видео. Първи се появи постът на Наоми, с фино внушение, че може би се познават. Във видеото Наоми държеше ръката на дете. Дори и отзад, Тереза разпозна Йоланда веднага. Надписът просто гласеше: [Хубаво е да си нужен.] Познатият фон беше несъмнено всекидневната на вила Джойакър. Устните на Тереза автоматично трепнаха в отговор, призракът на усмивка проблесна за кратко. След това натисна поста и избра "Не се интересувам". Повече нямаше да бъде мълчалив свидетел на живота им. Тази глава беше затворена завинаги. ***** След като напусна болницата, Тереза нае болногледачка, която да живее с нея. Следваше внимателно съветите на лекаря си, почивайки си вкъщи цял месец. Когато възстановителният период приключи, тя плати на болногледачката. След това се преоблече в обикновена рокля, нанесе лек грим и се отправи направо към Ривърдейл. Беше 15-ти, обичайният им ден да се опитат за още едно бебе. Тереза никога не се е радвала на времето с Чарлз. Той винаги бързаше, нетърпелив да се върне при Наоми. Но тази вечер не ставаше въпрос за дете. Тази вечер сериозно щеше да му каже, че иска развод. Тереза пристигна във вила Брокейд около 19:00 часа. Виждайки пристигането ѝ, Барбара бързо започна да приготвя вечеря. След вечеря Тереза се отправи нагоре към кабинета. На бюрото стояха документите за развод, напълно недокоснати, точно както ги беше оставила миналия месец. Явно Чарлз не се беше прибирал вкъщи през цялото време. Тереза чака до след 21:00 часа, ставайки нетърпелива. Изведнъж се чуха стъпки отвън. Но когато вратата се отвори, беше само Барбара. "Госпожо Логан, господин Логан току-що се обади. Каза, че е зает тази вечер и няма да се върне. Каза ви да се върнете следващия месец." Тереза се засмя горчиво. Тя се върна този месец, но нямаше да се връща следващия. Беше ѝ писнало да бъде прикована към този брак. След кратка пауза тя се изправи и каза на Барбара: "Когато се върне, кажете му, че съм оставила нещо на бюрото за него." Барбара кимна мълчаливо. Тереза грабна чантата си и излезе от вила Брокейд. Без да има предвид конкретна дестинация, тя караше безцелно по улиците на града. Ръцете ѝ се движеха автоматично по волана, докато, без да се замисли, се озова пред Аудиториума на Ривърдейл, където тълпи от млади хора се изливаха след някакво събитие. Тълпата постепенно се разпръсна, докато не останаха само три фигури. Чарлз и Наоми вървяха един до друг, като всеки държеше по една от ръцете на Йоланда. Тримата си размениха топли усмивки, създавайки картина на съвършено щастие. Тереза замръзна при вида. Йоланда закачливо размаха ръката на Наоми и каза с най-сладкия си глас: "Госпожице Наоми, изглеждахте като сияйна фея там горе. Свиренето ви на пиано беше прекрасно. Когато порасна, ще ме научите ли и мен? Моля ви, госпожице Наоми?" Наоми стоеше сияеща в бяла вечерна рокля, ярка като нощна звезда. Тя се наведе до нивото на Йоланда с мила усмивка, леко потупвайки носа на момичето. "Ако искаш да се научиш," засмя се тя, "разбира се, че ще те науча." Йоланда подскочи развълнувано, след което погледна Чарлз с блестящи очи. "Татко, госпожица Наоми е най-добрата, нали?" Очите на Чарлз омекнаха, докато кимаше, изразът му беше изпълнен с гордост и възхищение. Йоланда се усмихна от ухо до ухо. "Искам да бъда точно като госпожица Наоми, когато порасна." Тереза наблюдаваше през стъклото. Никога не беше виждала този поглед на любов в очите на дъщеря си. Бракът я беше погълнал напълно. През годините беше дала всичко на семейството си, бавно губейки себе си в процеса. За Йоланда тя беше просто жената в кухнята, докато Наоми изглеждаше като недостижим ангел. Осъзнаването я прониза като нож в сърцето. На входа на аудиториума Йоланда изведнъж подскочи на пръсти, с изпънати нагоре ръце. "Госпожице Наоми, вдигнете ме!" Чарлз внимателно застана между тях, отбелязвайки тихо, че вечерната рокля на Наоми не е подходяща за вдигане на дете. Малкото лице на Йоланда веднага се помрачи от разочарование. Наоми прецени ситуацията. С топла усмивка тя грабна Йоланда в обятията си, хвърляйки успокоителен поглед на Чарлз. "Не се притеснявай, аз ще я държа," каза тя. Строгият израз на Чарлз се стопи в нещо нежно, докато ги наблюдаваше, очите му блестяха от тиха привързаност. Наоми понесе Йоланда надолу по стъпалата, малкото момиче се сгуши в рамото ѝ, докато Чарлз вървеше плътно зад тях, внимателно събирайки роклята на Наоми, за да не се влачи. Мъжът, който доминираше на корпоративни срещи, сега нежно се грижеше за роклята на една жена. И ето така, тримата се настаниха в колата и изчезнаха по улицата. Тереза издаде горчива усмивка. "Значи това го е държало зает." Тя седеше неподвижно в колата си, втренчена празно напред, докато телефонът ѝ изведнъж не звънна. На екрана се появи името на Матю Спенсър. Матю беше нейният пряк ръководител в болницата. Въпреки че беше напълно квалифицирана в детската хирургия, Тереза трябваше да започне отначало като младши лекар след четиригодишния си отпуск като майка на пълен работен ден. "Господин Спенсър," отговори тя учтиво. Гласът на Матю се чу ясно. "Одобряваме ранното завършване на обучението ви. Можете да се върнете към редовните болнични смени следващия понеделник." Тереза направи пауза, след което попита внимателно: "Ами тази програма за провинцията за детски прегледи? Бих искала да помогна там." Матю прозвуча изненадано. "Това е трудна работа с малко ползи за кариерата. Напълно е доброволна. Болницата не принуждава никого да ходи." Но Тереза беше взела решение. "Готова съм да отида, господин Спенсър. Мислете за това като за моя работна почивка." Чувайки нейната непоколебима решителност, Матю спря да настоява по въпроса и одобри двумесечно назначение. ***** Един месец отлетя. Йоланда се беше уредила добре в предучилищната. С нарастващия семеен натиск след два поредни неуспешни месеца, Чарлз се върна във вила Брокейд по-рано от обикновено на 15-ти. До 18:00 часа Чарлз вече беше у дома. Барбара беше изненадана да го види да се връща преди Тереза. "Рано сте днес, господин Логан?" попита тя. Без да отговори на въпроса, Чарлз се отправи нагоре. "Изпратете Тереза в спалнята, когато се върне," инструктира той рязко. Барбара леко кимна, очите ѝ го последваха нагоре по стъпалата. Чарлз мина направо покрай кабинета. Нямаше причина да ходи другаде. Единствената му причина да се прибере беше да се опита за още едно бебе. След като се изкъпа, той се настани в леглото да чака Тереза. Часовете се влачеха от седем до осем до девет, но Тереза все още отсъстваше. Точно когато търпението му се изчерпваше, най-накрая се чуха стъпки на вратата.