Лита придвижи разтрепераните си крака напред през коридора, опитвайки се да запази равновесие и да успокои ума си. Тя се стараеше да не проявява прекален интерес към килиите покрай нейната, но виковете, които беше чула през нощта, бяха трудни за забравяне. Това бяха викове на жени, изпълнени с истински страх. Не непременно викове на болка, а със сигурност на ужас. Може би от изненада или несигурно