Бутилката беше тежка, когато я взе от Коул. Както и сърцето ѝ. Не беше като да си мислеше, че ще избягват разговора завинаги, но се надяваше, че когато той го повдигне, тя ще има някакво успокоение. Лита пи тихо няколко минути и Коул не я притискаше. Тя изпусна трепереща въздишка: "Какво искаш да знаеш?" "Вече знам кой е той и към кой глутница принадлежи. Вече знам къде живее. Знам за работата му,