Лита се събуди в паника, задъхана и обляна в пот. За миг отново беше в онази кола, крещейки, докато брат ѝ умираше. Кошмарите изобщо не бяха отслабнали. Напротив, сякаш бяха достигнали върха си. Трябваше ѝ цялата ѝ воля, за да остане неподвижна, да остави момента да отмине, докато отново можеше да мисли трезво. Сърцето ѝ биеше сякаш щеше да изскочи от гърдите ѝ и не можеше да си поеме дъх. Гадене