Лита проследи с поглед очите си тъмнината на небето, което се издигаше в зората. От главния вход на комплекса можеше да види ямите. Беше хладно, влагата във въздуха висеше като мъгла над света. Такова утро винаги я караше да се чувства неспокойна. Откакто се помнеше, подобни дни вещаеха бедствие. И този път се надяваше, че бедствието вече е дошло и отминало. Битката беше свършила. Максим нямаше да
















