Лита поклати глава. Не искаше да казва. "Е, каквото и да е било, наранило те е достатъчно, за да ме изтръгне от съня," той приглади косата ѝ, притискайки я плътно до себе си, "Мразя да усещам болката ти. Сякаш е стъкло под кожата ми." "Събудих те? Как--?" "Вече сме свързани, ако те боли, и мен ме боли. За мен е по-лесно, защото съм в хармония с вълка си отдавна, но и ти можеш да усещаш емоциите ми