Асансьорът беше твърде тих по пътя надолу към лобито. Дори музиката не успя да облекчи раздразнението ѝ. Всъщност нежната музика само ѝ напомняше за огромното тяло на няколко сантиметра от нея. Той я караше да се чувства всичко друго, но не и нежна. Лита не трябваше да го гледа, за да знае, че все още носи дразнещата си усмивка и че иска да я изтрие от перфектното му лице.
"Да не би да имаме първа
















