— И така, — Елиз пречисти гърлото си, оставяйки чашата с английски чай настрани. Лита се облегна на плюшения диван в хола. Беше щастлива, че Коул се съгласи с нея за удобните мебели пред модерните, защото можеше щастливо да умре върху тази възглавница. Въздишайки, Лита отметна косата си от лицето, пъхайки няколко кичура зад ушите си. — Значи, кошмарите са още там. Не мисля, че се влошават, но и не