Лита се отпусна назад към гърдите на Коул. Усещането за устните му върху кожата ѝ за момент заглуши болката от спомена. Той беше топъл, утешаващ. Нещо, което никога не е смятала, че е предназначено за нея. Колко нощи беше копнела да бъде прегърната точно така? Да успокои болките си?
„В деня, в който те видях... кажи ми какво се случи“, гласът му беше балсам за тила ѝ и някак си не я плашеше да си
















