"Кейла? Добре ли си?" Ейдън поглежда през рамо, следвайки погледа ми. Бързо се обръщам обратно към масата и се насилвам да се усмихна. "Просто си помислих, че видях някого, когото познавам." Не е лъжа. И не е като да ще седна тук и да призная, че някой, когото си мислех, че познавам, може и да е призрак, така че просто ще задържа тази глупава усмивка на лицето си, докато сърцебиенето ми се нормали