Ах, да можеше целият свят да е населен с толкова мили хора. – Много си мил, Еди. Но ще се справя. Произлизам от дълга линия на жени от Джърси, които не се дават лесно. Усмивката му преминава в смях. Има крив преден зъб, което е странно симпатично. – Познавах една такава. Беше метър и петдесет, но ме плашеше до смърт. Усмихвам му се. – Дори малките дракони могат да дишат огън. – Вярно е. – И какво ще кажеш за електричеството? Зле е, нали? Той свива рамене. – Не. Всичко е наред. Гледам го с недоверие. – Какво искаш да кажеш, че е наред? – Искам да кажа, че няма проблеми. Токът е силен, предпазителите не падат, не открих никакви протривания по кабелите, няма къси съединения, горещи точки, неработещи контакти или разхлабени връзки… – Той отново свива рамене. – Всичко изглежда чудесно. – Това не може да е вярно. А мигащите светлини? – Може да е проблем с местната електропреносна мрежа. Може да попитате някой съсед дали има същия проблем. Части от мрежата тук са на повече от век. Каквато и да е причината, не идва отвътре в къщата. – А гърмящите крушки? Това определено не е нормално. – По-често срещано е, отколкото си мислите. Или производителят не е сложил достатъчно изолация в основата, така че нишката е прегряла, или е имало разхлабена връзка между крушката и фасунгата, което е накарало тока да прескочи. Просто се уверете, че отсега нататък не купувате евтини крушки и също така се уверете, че са завити наистина здраво. Малко се изнервям. Дали изобщо е проверил кабелите, или през цялото време е пушил трева на тавана? – Добре, но звънецът звъни, когато няма никой. А какво ще кажеш за миризмата на изгоряло, когато пусна сушилнята? Как ще обясниш това? Той се колебае. Усещам, че внимателно подбира думите си. – Искам да кажа… напоследък сте под голям стрес, човече. – Той добавя срамежливо: – С мъжа ви и всичко останало. За момент не разбирам. След това схващам и трябва да си поема дъх, преди да заговоря, за да не му откъсна главата. – Умът ми не си играе с мен, Еди. Не халюцинирам електрически проблеми. Чувствайки се неудобно под погледа ми, той прехвърля тежестта си от единия крак на другия. – Не се опитвам да проявя неуважение. Всичко, което мога да ви кажа, е, че когато бях на зле, си мислех, че чувам шепнещи гласове и виждам как сенките се движат. – Дали нещо от това се е случило, докато сте били под влиянието на вещества, променящи съзнанието? Изражението му е болезнено, което приемам като да. Както и да е, мисля, че нашите бизнес отношения са достигнали своя край. Може би този, който ще наема за покрива, може да препоръча електротехник, който е трезвен. – Няма значение. Благодаря, че дойдохте да проверите. Какво ви дължа? Той пъхва малкия електромер в задния джоб на дънките си, навежда се, за да вземе кутията си с инструменти от мястото, където я е оставил на пода, след това се изправя и поклаща глава. – Нищо. – Не, това не е правилно. Трябва да ви бъде платено за времето. Усмивката му е крива. Той прехвърля дългата си коса през рамото си. – Оценявам го, но моята политика е, че ако не открия проблем, посещението е безплатно. Имам смътно подозрение, че току-що е измислил тази политика на място, защото ме съжалява. – Сигурен ли сте? Не искам да се възползвам. – Не, всичко е наред. Но може би ако някой от приятелите ви се нуждае от майстор…? – Ще ви препоръчам. Разбира се. Благодаря, Еди, наистина го оценявам. Той ми се усмихва, показвайки този крив зъб. – Тогава изчезвам. Грижете се сега, добре? И ми се обадете, ако искате името на лекаря ми. Той наистина е най-добрият. Насилвам се да се усмихна и лъжа. – Ще го направя. Благодаря отново. – Сам ще се оправя. До скоро. Той си тръгва. Когато чуя входната врата да се отваря и затваря, тръгвам след него, за да се уверя, че е заключена. След това отивам в кухнята за чаша вода, но спирам рязко, когато виждам плика на масата. Дори от половината стая мога да видя пощенската марка LOVE в ъгъла и спретнатите печатни букви със син химикал, изписващи името ми. Дъхът ми спира в гърлото. Сърцето ми започва да бие лудо. Спокойните ми ръце започват да треперят. След това всички горни светлини в тавана на кухнята стават по-ярки. С рязко бръмчене те премигват и угасват. 3 Скъпа Кейла, Не отговори на последното ми писмо, което разбирам, защото си мислиш, че никога не сме се срещали. Грешиш. Мога да те отегча с подробности, но засега просто повярвай, че те познавам. По всеки възможен начин, по който един човек може да познава друг, аз те познавам. Познавам гледката, звука, вкуса и миризмата ти. Познавам най-тъмните ти тъмнини и най-светлите ти светлини. Познавам мечтите ти, кошмарите ти и всяка тайна, която някога си крила, всички онези безименни желания, които никога не си признала дори пред себе си. Познавам формата на душата ти. Знам, че ръцете ти треперят, докато четеш тези думи, и сърцето ти бие толкова бързо, колкото крилата на колибри. Знам, че искаш да разкъсаш това писмо и също знам, че няма да го направиш. Колко много имам нужда да те докосна. Колко много имам нужда да чуя гласа ти. Разбира се, не мога, защото аз съм тук, а ти си там, но разстоянието не кара копнежа да изчезне. Все още мога да вкуся кожата ти. Данте