24 Събота е. Дъждът валя неуморно ден и нощ цяла седмица, стихвайки до ситен, само за да събере сили и отново да забие в напоената земя. Седя в офиса си с писмото на Данте в ръце, докато гледам през прозореца в мрачния следобед. Саундът е мръсно железносив, водите му са неспокойни, набраздени с бели гребени от поривите на вятъра. Къщата издава от време на време тъжен въздих, но иначе е тиха. Така