ДЖАКСЪН Рейфорд вече ме чакаше до тротоара с отворена врата на колата, когато излязох от ресторанта. И това беше добре, защото в сегашното си настроение можех да откъсна шибаната врата от пантите. Кипейки от яд, се качих на задната седалка на Bentley-то. Рейфорд затвори вратата след мен без да каже нито дума. Когато запали колата и потеглихме, не можех да разбера дали съм облекчен или разочарован.