Чакай. Какво правя? Защо му се правя на луда? Да не съм си изгубила ума? "Майка ти?", подкани той, но аз бързо отстъпих назад, приглаждайки косата си с ръка. "Нищо. Съжалявам, държа се непрофесионално. Ако нямате нищо против, г-н Будро, ще се върна на работа сега..." "Джаксън", каза той. Той ме гледаше отвисоко, с пламтящи очи. Гласът му падна с една октава. "Искам да ме наричаш Джаксън, Бианка."