— Да, сър — каза той любезно и безшумно затвори вратите на библиотеката, оставяйки ни с Бианка насаме. Освен ако не стоеше отвън с ухо, прилепено до дървото, което определено беше възможно. Бианка ме погледна. — И така, г-н Будро, готови ли сте за г-жа? Изпих цялата чаша скоч на един дъх. Смехът ѝ беше толкова мрачен, колкото и изражението ѝ. — Значи сме двамата. И ако нямате нищо против, ще си вз