"Кейла? Кейла, миличка, чуваш ли ме?" Отварям очи и виждам Фиона, надвесена над мен с притеснено изражение. Сутрин е – очевидно понеделник сутрин – и лежа по гръб на дивана в хола с ужасно главоболие и уста, която има вкус на пепел. "Боже мой," казва тя, хихикайки. "Какъв вид имаш. Явно си си устроила малък купон през уикенда, а?" "Беше повече от малък." Сядам. Стаята се накланя и стомахът ми подс