Трябваше да се захвана със здравеопазване, вместо с ресторантьорски бизнес. — Добре съм, Ийни — казах аз и разтрих очите си. Бяха зърнести и зачервени от липса на сън, и подути от плач. Да гледаш как някой, когото обичаш, бавно се трови до смърт, не е особено забавно. — Момиче, ти не си добре! — каза Ийни, скръствайки ръце пред гърдите си. — Познавам те, откакто готвех в ресторанта на майка ти, а