Той се върна, подавайки черен суитшърт, толкова голям, че можех да го нося на вечеря с колан и токчета и да бъда добре облечена. Вземам го от него и го притискам към гърдите си като успокоително одеяло. Кърпата все още е увита около главата и раменете ми. Все още треперя от студ. Чувствам се напълно нелепо. "Ейдън?" "Да, Кейла?" "Наистина съжалявам за това. Обещавам, че не съм някакъв голям кошмар