Лукас Още щом влязохме в бара, издадох една дълга, проклета въздишка на облекчение. Най-накрая малко място за дишане, далеч от хаоса на партито и… Ария. Не че тя беше хаос, но погледът, който ми хвърли по-рано, когато й казах, че съм възбуден и се измъкнах? Да, вълкът ми крачи напред-назад оттогава. Тази малка искрица вина ме човърка, като че ли, какво ако тя започва да изпитва чувства? Богове, на