Лукас Най-накрая стигаме до глутницата "Сенчест зъб" и сърцето ми бие като лудо, сякаш току-що съм пробягал проклет маратон. През цялото пътуване седях като статуя, втренчен през прозореца, мислейки за Ария. За лицето й, за смеха й, за начина, по който ме гледа, сякаш съм целият й проклет свят. Да, вече ми липсва. Жалко е, но какво да се прави. Но сега? Сега реалността ме удря право в лицето. Врем