Лукас Ария мълчи упорито, гледа някъде другаде, но не и в мен. Сякаш нарочно се опитва да ме ядоса. И познайте какво? Получава ѝ се, по дяволите. Кръвта ми кипи, вълкът ми крачи неспокойно в главата ми и чувствам, че съм на две секунди от това да избухна. – Ария – изръмжа тихо, навеждайки се по-близо. – Не ме карай да ровя в главата ти сам, по дяволите. Главата ѝ рязко се обръща към мен, зелените