Лукас Като я виждам такава... наранена, сломена и едва крепяща се, това ме разбива, по дяволите. И да, знам, че е по моя вина. Всяка капчица от болката ѝ? Аз съм виновен. Всичко е по моя вина. И сега, ето я, заседнала в тази дупка, заобиколена от най-долната измет на земята. Поглеждам към плешивия копелдак, който кърви на пода, лицето му вече е картина на Пикасо от синини. Желанието да го довърша?