Лукас Главата ми се върти, сякаш съм изпил твърде много текила, само че този път махмурлукът идва от самия живот. Заседнал съм на този проклет кораб, без гори, без лунни бягства, без изход. Само аз, моят вълк и това постоянно напрежение, сякаш държа проклетото небе. Отивам в залата за игри, надявайки се на разсейване. Деймън и Тио вече са там, с онези предпазливи погледи, сякаш съм бомба със закъс