Ария – Добре ли си? – Сивите очи на Лукас омекват, спирайки се върху мен, обхождайки бавно лицето ми, очертанията на гърдите ми, а после и бедрата. Тогава си спомням… все още съм с онази глупаво къса рокля на Лили. Лицето ми пламва и дълбоко в мен пулсира опасно осъзнаване. Опитвам се, но не мога да откъсна поглед от абсурдно перфектното му тяло. – Ария… слушаш ли ме? Гласът му ме изтръгва от не т