Ария Правя несигурна крачка назад, докато Ванеса се приближава към мен, острите ѝ токчета тракат по пода като проклето обратно броене до моята гибел. Усмивката ѝ дори не е усмивка… а проклета подигравка, а перфектно поддържаните ѝ нокти почукват по скръстените ѝ ръце. „Какво искам ли?“ повтаря тя, подигравайки се с предишния ми въпрос. „Да видим… какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Ария? Заб