Мия... ти си моята съдба" - казва Деймън, гледайки ме сякаш току-що ми е изникнала втора глава. Изражението му е странна смесица от объркване и отчаяние, но честно казано? Не бих могла да се интересувам по-малко. Оглеждам празната зала за игри, облекчена, че сме сами. "Добре" - казвам с въздишка. "Нека просто да приключим с това." Изправям рамене и го гледам право в очите. "Аз, Мия Джаксън от глут