Ария Лукас ме е метнал на рамо като чувал с картофи и аз се мятам като луда. "Пусни ме, ти, огромен грубиянино! Свали ме!" Викам, но той продължава да върви, сякаш не чува и дума от това, което казвам. Най-накрая стигаме до стаята за игри, която за щастие е празна, и той ме сваля, сякаш е някакъв велик акт на милост. Залитвам назад, гледайки го ядосано с цялата ярост, която мога да събера. "Какъв