Ария В момента, в който пристъпвам напред, всички погледи в стаята се спират върху мен. Въздухът се променя, сякаш всички са си поели дъх, чакайки да видят дали най-накрая съм си загубила ума. Шегата е за тях – може и да съм. Но ми писна да играя тихата малка омега, която всеки може да тъпче. Тази вечер е мой ред да говоря и, по дяволите, ще ме слушат. Поемам си дълбоко въздух, дланите ми са ужасн