Ария Събуждам се, а слънцето буквално ме пробожда в лицето, сякаш има лична вендета. Никаква завеса, никаква милост... просто ме заслепява директно. Стенеща, сядам, разтягам ръце и се прозявам широко и драматично. Оглеждам стаята и да, тя е като кутия за обувки. Но е моята кутия за обувки, разбирате ли? Живея тук, откакто навърших шестнайсет, изкарвайки си прехраната с куп почасови работи, защото,