Въздъхвам и отпускам глава обратно на възглавницата, докато довършвам сандвича си, свивам се на кълбо и затварям очи, превъртайки всеки момент от разговора си с Лука в главата си. Мисля за красивото му лице, за начина, по който очите му се спираха на устата ми, за тръпката, която премина по гръбнака му – Фактът, че аз причиних това… Това е… Въздъхвам, чувствайки се внезапно претоварена. Защото тов