— Вие двамата — измърморва Рейф и аз хвърлям поглед към него, виждайки го как притиска корена на носа си между пръстите си, точно както прави татко. — Това ще предизвика проклета буря, която ще трябва да оправям. — Но ти си най-добрият в разрешаването на нашите проблеми! — отбелязва Джеси, смеейки се. — Хайде, братовчеде — казва той, като леко удря Рейф по ръката. — Това е приключение. Два часа по-късно сме във вагона на влак, пътуващ на изток, към военния фронт, където се намира Академията. Беше шокиращо лесно да ме измъкнат от двореца, след като се отървах от сватбената рокля. Джеси просто ми даде някои от дрехите, които беше опаковал, и след като подгънах панталоните около дузина пъти и завързах талията с панделка, откъсната от роклята ми... честно казано, дрехите не ми стоят толкова зле. — Добре — промърморва Рейф, облягайки се назад в сеното, което пълни вагона, и се намръщва, докато пише съобщения на телефона си. — Мама и татко са на борда. — Те ли са? — питам аз, с широко отворени от изненада очи. — Искам да кажа — казва Рейф, поглеждайки ме, — не им дадох никакви подробности за това къде сме или къде отиваме, и мама напълно откачи, че си изчезнала от двореца без охрана за първи път в живота си. Но... тя го разбира. И те ни вярват. Винаги сме били неразделни. Дори не разбрах, че съм момиче — или че да си момиче означава нещо различно от това да си момче — докато не бях на около осем години и трябваше да ходя на балет, когато Рейф и Джеси ходеха на бойни изкуства. Бях съкрушена, когато разбрах, че различните полове означават, че ни очакват различни бъдеща. Но, е, бързо разбрах, че да си принцеса означава, че имам свои собствени отговорности. Въпреки че обичах да лудувам с Рейф и Джеси, научих се да бъда красива, странна и мила, защото знаех, че това ще помогне на мама и татко. Плюс това, някак си ми дойде естествено. Рейф и Джеси тайно ме научиха на всичко, което научиха на уроците си по бойни изкуства, защото не искаха да се чувствам изоставена. Но аз съм малкото близначе на мама — дребна с дълга, розово-златна коса и лице във формата на сърце. Не съм създадена за ръкопашен бой, както са Рейф и Джеси, но неща като балет ми идват естествено. И докато си мислех, че съм нетърпелива да изпълнявам задълженията си като принцеса, да се омъжа за принц, за да спася нацията ни от война? Честно казано, не мисля, че сърцето ми някога е било толкова щастливо, колкото е в момента, бягайки от тези задължения и скачайки във влак с двамата ми най-добри приятели. Толкова съм развълнувана, че едва си поемам дъх. Разбира се, Рейф хвърля мокра кърпа върху моето вълнение. — Добре — въздъхва той, хвърляйки телефона си в раницата си, след като приключи да говори с мама и татко. — Какво, по дяволите, ще правим с Ариел, когато стигнем в Академията? — Сериозно, защо просто не я вземем със себе си? — пита Джеси, прегръщайки коленете си. — Какво? — пита Рейф, намръщено го гледайки. — Искаш да кажеш, като в Алфа Академия? — Разбира се — казва Джеси, поглеждайки към мен. — Искам да кажа, ти обеща на нашите майки, че ще я пазим в безопасност, нали? Ако трябва да я държим под око, какво по-лесно от това да я държим до себе си? Зяпям на дързостта на плана на Джеси. Цял живот слушам за Алфа Академия и винаги съм мечтала да отида — но, разбира се, тя приема само ученици от мъжки пол. И докато Рейф и Джеси със сигурност ще поемат по пътя на воините, аз си фантазирах да се захвана с някои от другите неща, които можете да изучавате — като шпионаж или да стана майстор на отровите. Дори има слух, че можете да изучавате бойна магия, ако имате афинитет към нея. Но честно казано — никой наистина не знае какво се случва вътре в Академията, всичко е строго секретно и обвито в мистерия. Но всеки път, когато някой от завършилите Алфа дойдеше в двореца, за да се консултира с татко или да докладва за невероятния напредък, който са направили за нашата нация? Винаги имаха този вид — сякаш могат да превземат света. И, по дяволите, завиждах на това. И все пак — мечтите ми никога не стигнаха далеч. Докато винаги сме знаели, че Рейф и Джеси ще отидат, аз трябваше да си направя други планове. — Е, определено няма да я изпускам от поглед — мърмори Рейф, гласът му става по-дълбок при самата идея за това. Той премества очите си, изучавайки ме. Въздъхвам леко, навеждайки глава, знаейки, че е невъзможно. — Не че не искам да си там, Ариел — въздъхва Рейф, виновен. — Просто не е безопасно място за момичета — Главата ми се вдига рязко и аз отварям уста, готова да протестирам, че мога да се грижа за себе си, но брат ми вече маха с ръка, отхвърляйки идеята. — Това са над сто заредени с тестостерон алфа мъжкари в началото на двадесетте си години, Ариел — казва Рейф, намръщено, — без никакво женско внимание от месеци. Ще те изядат жива. Там ще има момчета като Лука Грант — — Лука Грант ще бъде там? — питам аз, очите ми се разширяват, докато главата ми се вдига рязко. Грант е малка знаменитост — той е младши шампион по бокс в тежка категория на нашата нация, както и доста известен женкар. Но той току-що се оттегли от бокса, за да се присъедини към армията в знак на национална гордост. Историята му е изписана навсякъде в новините. И не пречи, че е... безумно добре изглеждащ. Има тези трапчинки, които... Е, трапчинките му нямат значение. Но нямах представа, че ще ходи в Академията или че ще бъде част от класа на Рейф и Джеси. — Не е ли най-простото нещо просто да запазим плановете същите? — пита Джеси, прекъсвайки мислите ми. — Ариел просто... идва с нас. — Ти си смешен — подиграва се Рейф, гледайки Джеси и започвайки да губи малко от самообладанието си. — Какво, просто ще нахлуем в казармата на кандидатите, пълна с куп хормонални алфа като „о, здравейте, доведохме малката си сестра! Не я докосвайте! Ръцете долу!“ — Не — казва Джеси, очите му са светли и нетърпеливи. — Ние не нахлуваме с твоята сестра — казва той, издърпвайки раницата си и ровейки в нея, изваждайки сива камуфлажна патрулна шапка, стандартна екипировка за всички кандидати за Академията. Той я слага на главата ми. — Нахлуваме с твоя брат. — Какво!? — съска Рейф, ужасен. — Не, ще се получи! — казва Джеси, усмихвайки се сега, докато се придвижва до мен и започва да пъха розово-златната ми коса под шапката. Усмихвам му се в отговор, осъзнавайки накъде отива това. — Рейф — казва Джеси, обръщайки се към брат ми с широка усмивка, — запознай се с Ари. Ари Синклер. Устата на Рейф увисва, докато се смея и след това пренареждам лицето си, опитвайки се да изглеждам корав и да направя най-доброто си впечатление на пич. — О, боже — стене Рейф, позволявайки си да падне назад в приветливата мекота на сеното. — Не, абсолютно не — това никога няма да се получи — — Не, ще се получи! — настоявам аз, развълнувана сега. — Ще се получи, мога да го направя! Аз съм Ари! — Не, не си — мърмори Рейф, гласът му е още по-заглушен от ръцете, все още притиснати върху лицето му. — Ти си Ариел — ти правиш балет и аранжираш цветя, и обичаш да правиш схеми за сядане — — Вече не — казвам аз, обръщайки се и усмихвайки се на Джеси, който ми кима нетърпеливо. — Сега съм Ари. И съм момче.